Пишеща машина "Чикаго" | Ревю

„Пишеща машина „Чикаго“ (познат на английски като Chicago Typewriter, а в оригинал – 시카고 타자기) не е от онези популярни корейски сериали, които всички чакат с нетърпение и бързат да гледат още на момента, в който започне да се излъчва. В същото време това е драмата, която ми стана толкова любима, че към момента съм я гледала 3 пъти в рамките на около 4 години.

Ще ви разкажа първо малко за сериала, тъй като информацията, която е посочена под формата на резюме, е крайно недостатъчна. Ако потърсите по официалните сайтове, пише единствено, че „Пишеща машина „Чикаго“ е драма за писатели, които са живели през 30-те години на XX век по време на японската окупация на Корея и са се преродили в един от най-продаваните писатели, анти фен и писател-призрак. И макар предното да загатва донякъде сюжета, много малко хора биха започнали да гледат сериал само с тази информация.

Действието се развива в съвременен Сеул. Още в началото на първи епизод се запознаваме с преуспелия писател Хан Се Джу, който дава всичко от себе си да влезе в кожата на героите от романите си. Виждаме на какви жертви е готов само и само книгите му да се получат на ниво. Веднага се разбира обаче и че персонажът на Ю А Ин е доста избухлив и не обича да бъде под останалите – той винаги се бори да бъде най-добрият. Чон Сол е най-голямата фенка на Хан Се Джу, която събира не по едно или две копия от книгите му, ами поне по три – едно за четене, едно за показ и едно, което да си пази. Направо може да си построи замък с книгите му. И така, Чон Сол бива повикана по работа да занесе един колет не на кого да е, ами на автора на бестселъри Хан Се Джу. Сещате се каква е реакцията й, когато разбира за кого е колетът.

Горе-долу по средата на първия епизод се запознаваме и с още един много важен герой в сериала, а именно това прекрасно създание, което можете да видите на снимката отстрани. По порода Сапсали, кучето е изключително лоялно и дружелюбно, а в случая ще бъдем свидетели и на много забавни ситуации благодарение на него.

Няма как да не спомена, че в „Пишеща машина „Чикаго“ най-накрая намерих и любимият си корейски актьор, а именно Ко Гьонг Пьо. Той играе втората главна роля на Ю Джин О, чиято роля е и леко мистериозна в началото. Чаках с нетърпение всяка негова сцена, особено тези с най-добрата приятелка на Чон Сол – Ма Банг Джин (ролята играе Янг Джин Сонг). За мен двамата актьори имаха страхотна химия помежду си, а когато научих, че ще си партнират и в друг корейски сериал („Кръст“), бях много доволна.

Връщане в миналото има, да. Историята е толкова добре навързана, че кара зрителя да очаква с нетърпение всеки следващ епизод. „Пишеща машина „Чикаго“ ни разказва историята на едно безгранично приятелство, което започва през 30-те години на XX-ти век и се пренася чак до наши дни. Има и любовна интрига, без нея няма как, но приятелството е много по-силно от всичко останало. Трима приятели, които пишат историята на живота си, на времето си. Ако някой ме попита как бих описала сериала с три думи, бих отвърнала „скрит скъпоценен камък“.

Останах изненадана и колко често се споменава Стивън Кинг под една или друга форма. Този сериал ме накара да искам още по-силно да прочета „Мизъри“, а пък слабостта ми към пишещите машини, която винаги е била там някъде на подсъзнателно ниво, изплува наяве. И да, пишещата машина е от огромно значение!

И ако с всичко, написано дотук, не успях да ви убедя да дадете шанс на „Пишеща машина „Чикаго“, то изгледайте видеото към песента „Writing Our Stories“, която е част от ОСТ-а на сериала. Останалото само ще се нареди!

Ще се радвам да споделите мнението си, ако сте гледали драмата или в случай че решите да я гледате. ^^